Над 50 експерти обсъдиха бъдещето на ядрената енергетика у нас

Над 50 експерти дискутираха бъдещето на ядрената енергетика у нас по време на кръгла маса на тема "За и против ядрената енергетика в България", организирана от Научно-техическия съюз на енергетиците на 17 януари т. г..

Участниците защитиха различни позиции за развитието на ядрената енергетика, като разгледаха нейните негативни и положителни страни. Те се обединиха около идеята за рационално потребление на електроенергията и достигане на енергийна ефективност. Във връзка с предстоящия референдум участниците заявиха, че бъдещето на ядрената енергетика изисква широка информираност и предлагане на няколко обосновани алтернативи. Липсата на такива прави поставения въпрос труден за решаване дори за експертите.

Доц. Александър Златарски, ТУ-София, се обяви против построяването на АЕЦ Белене и обоснова позицията си като посочи, че в страната има излишни енергийни мощности и големи резерви в енергийната ефективност, а крайната цена на проекта остава неясна .

Същата позиция защити и проф. Константин Наплатаров от ТУ-София. Той заяви, че е по-евтино да пестим енергия, отколкото да се произвежда, изхождайки от ниската енергийна ефективност на нашата икономика. Според него България трябва да обмисли варианта за произвеждане на електроенергия чрез рециклиране на отпадъци. "Само от органичния битов отпадък може да се получи 5,6% от произвежданата електроенергия днес", допълни той.

Крайната цена на АЕЦ Белене според доклада на HSBC е около 20 млрд. лв., а според този на RWE е над 21 млрд. лв. "С тези 21 милиарда България може да има качествено здравеопазване, добра инфраструктура и хубави пътища", заяви Иван Иванов, член на Парламентарната комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм. Той допълни, че АЕЦ е централизирана тип мощност, при която загубата при преноса на енергия е по-голяма от децентрализираните.

Доц. Владимир Лазаров от ТУ-София посочи, че няма предложени различни варианти за вземане на информирано решение и би трябвало да има цялостни сценарии за развитието на енергетиката, включващи различни видове генериращи мощности.

От друга страна, доц. Христо Христов, изпълнителен директор на Института по енергетика,  изрази позитивна позиция за изграждането на АЕЦ Белене. Според него проектът подобрява енергийната независимост на страната, запазва високотехнологичните производства в енергетиката и промишлеността и е единствен начин да се изпълнят задълженията по намаляване на емисиите на парникови газове заедно с развитието на възобновяемите източници.

За идеята АЕЦ Белене се обяви и проф. Христо Василев, председател на браншова камара Светодиодни технологии за осветление. Според него обаче тази стъпка трябва да се направи, когато се овладеят резервите от разточителното енергопотребление, а това вероятно ще стане след 2020 г.

Проф. Атанас Тасев, енергиен експерт, заяви, че АЕЦ Белене е икономически обоснован проект и е беземисионен източник, който при различни сценарии е с прогнозируема цена на тока и ще бъде пазарно добре експониран след 2020 г. Според него АЕЦ Белене намалява ценовата тежест по отношение на добавки "зелена", "кафява" и "сива" енергия и затвърждава позицията на България в световния ядрен клуб.

"АЕЦ Белене е единствената разумна алтернатива за бъдещето на енергетиката у нас", каза проф. Владимир Велев от ТУ-София. Той допъли, че ядрената енергетика екологично чиста и по-евтина от ВЕИ, които имат нужда от заместваща мощност.

Доц. Калин Филипов също бе на мнение, че ядрената енергетика има много предимства и приложения. "Да експлоатираш ядрената енергия не означава само да произвеждаш електроенергия с ниска цена, а и възможност за производството на изотопи за медицината", сподели той.

Дискусията по време на кръглата маса представи аргументи в полза и против развиването на ядрена енергетика в България. Според организаторите на кръглата маса мнозинството от браншовите специалисти подкрепя построяването на АЕЦ Белене. Поддръжниците на идеята виждат в реализирането на проекта икономическа стабилност, енергийна независимост и производство на чиста електроенергия.

Ключови думи: ядрена енергетика   енергетика   НЕК   ЕСО   ДКЕВР  

Област: Събития