Powerindustry Bulgaria  

Вятърен потенциал на България

15.06.2023   |   Начало»Тенденции
Редактор
Пепа Петрунова
Пепа Петрунова
Пепа Петрунова Редактор
Пепа Петрунова

Официален източник за оценка на вятърния потенциал на страната е проектът "Техническа и икономическа оценка на възобновяемите енергийни източници в България".

 

В него се съдържа оценка на теоретичния потенциал на основните видове възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), изготвена на база данните, получени от Института по метеорология и хидрология към Българска академия на науките.

 

Наличните статистически данни обхващат период от над 30 години. На базата на тези данни е съставена карта на вятърния потенциал.

 

Къде в България има вятърни електроцентрали?

 

Териториално страната е разделена на четири зони. Счита се, че в две от зоните съществува сериозен потенциал за производството на вятърна електроенергия и са особено подходящи за разполагане на ветрогенератори. Това са зоните със скорост на вятъра по-висока или равна на 5 до 7 m/s. Общата площ на зоните е 1430 km2.

 

Райониране на страната

 

На базата на енергийния потенциал на вятърната енергия (средногодишна стойност, при измерване на ниво 10 m над земната повърхност) страната схематично се разделя на три зони. Съвременните ветрогенератори са с височина на пилона много по-голяма от 10 m, което налага потенциалът на вятъра да се определя при по-големи височини от повърхността на терена.

 

 

Зона А – зона на малкомащабната ветроенергетика

 

Характеризира се със средногодишна скорост 2 - 3 m/s и енергиен потенциал – 100 W/m2. Районът включва обширните равнинни части на страната (Дунавската равнина, Тракийската низина, Софийското поле, долините на реките Струма и Места и района на Предбалкана), където средната многогодишна скорост на вятъра като правило не превишава 2 m/s.

 

В зона А скоростта на вятъра е най-висока и подходяща за ветрогенератори през зимата (февруари, март), а най-ниска през есента (септември, октомври). Добре е изразен денонощният ход на скоростта на вятъра, предвид наличието на характерната планинско-долинна циркулация в Предбалкана.

 

Зона В – зона на средномащабната ветроенергетика

 

Отличава се със средногодишна скорост по-висока от 3 m/s и енергиен потенциал 100 - 200 W/m2. Вторият район обхваща части от страната, които са разположени на изток от линията Русе – Велико Търново – Елхово и Дунавското крайбрежие, а така също откритите нископланински части с височина до около 1000 m, където средната многогодишна скорост на вятъра се изменя от 2 до 4 m/s.

 

Годишният максимум на скоростта е през зимата (февруари, март), а денонощният през деня. Минималната скорост на вятъра е в края на лятото и началото на есента (август, септември). По Черноморското крайбрежие се наблюдава определено изместване в годишния ход на скоростта – максимумът е през февруари, а минимумът през юни, юли. По отношение на вдадените в морето части от сушата (на носовете) средната скорост на вятъра превишава 4 m/s.

 

Зона С – зона на високомащабната ветроенергетика

 

Характеризира се със средногодишна скорост по-голяма от 6 - 7 m/s и енергиен потенциал 200 W/m2. включва откритите планински била и върхове с надморска височина над 1000 m, а също и вдадените морски части (нос Калиакра и нос Емине)

 

Третият район обединява откритите и обезлесени планински места с височина над 1000 m. Той се отличава с високи средни скорости на вятъра, значително превишаващи 4 m/s, особено подходящи за ветрогенератори. Максимумът на скоростта тук е през зимата (февруари), а минимумът през лятото (август). Денонощният ход на скоростта би могъл да се проследи добре само в преходните сезони – максимумът е през нощта, а минимумът през деня.

 

 

Критерии за оценка на вятърния потенциал

 

Средната скорост не е представителна величина за оценка на вятъра като енергиен източник. За тази цел се използва плътността на енергийния поток на вятъра. Плътността на енергията на вятъра е пропорционална на третия момент от статистическото разпределение и плътността на въздуха. Намаляването на плътността на въздуха с надморската височина изисква средната скорост на вятъра да се увеличи с около 3% на всеки 1000 m за постигане на същата енергийна плътност.

 

Ако се направи предположението, че коефициентът за ефективност на работата на ветрогенератор е равен на 0,35, годишните резервни ресурси на вятъра у нас се оценяват на 21 - 33 TWh. Превърнати в инсталирана мощност, тези ресурси могат да се приравнят на около 2400 - 3750 MW.

 

За перки на височина по-голяма от 50 m над повърхността на земята вятърният потенциал е два пъти по-голям, отколкото за перки на височина 10 m. Разпределението на максималния вятърен потенциал е свързано с режима на вятъра в съответното място. Той варира през различните сезони.

     
Източник: TLL Media

Ключови думи: вятърна енергетика   ветроенергетика   ветрогенератори   ВЕИ   възобновяеми енергийни източници    

Област: Енергетика  

Енерджи ревю
е-книга Декарбонизация 2024
Подобни статии

АБОНИРАЙТЕ СЕ за единствения у нас тематичен бюлетин
НОВИНИТЕ ОТ ЕНЕРГЕТИКАТА
на специализирания портал PowerIndustry-Bulgaria.com
БЕЗПЛАТНО, професионално, всяка седмица на вашия мейл!


Тристан 02 ООД
SKE Engineering GmbH
Последно от Тенденции
е-книга Декарбонизация 2024

Специализиран портал от групата IndustryInfo.bg

Действителни собственици на настоящото издание са Теодора Стоянова Иванова и Любен Георгиев Георгиев

ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
Условия за ползване
Изисквания и условия за реклама
Карта на сайта

© Copyright 2010 - 2025 ТИ ЕЛ ЕЛ МЕДИА ООД. Всички права запазени.

  Фирмени публикацииПродуктови офертиПроектиБизнесКариериВидео на седмицатаТехнологииСъбитиятаПредстоящоЕкспертноТенденцииИнвестицииИновации
 

ОЩЕ ПОРТАЛИ ОТ ГРУПАТА

IndustryInfo.BG

ПРЕПОРЪЧВАМ МАТЕРИАЛ


 
 
момент...