ПОСЕТЕТЕ ОЩЕ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПОРТАЛИ ОТ ГРУПАТА
06.02.2025 | ЕС отпуска над 1,2 млрд. евро за енергийна инфраструктура по МСЕ, включително за проект с българско участие
05.02.2025 | Тече подготовката на новото печатно издание на годишния алманах Енерджи Инфо БГ
04.02.2025 | ABB придобива европейски разработчик на платформа за управление на енергията с изкуствен интелект
30.01.2025 | Националният конкурс за ядрени иновации набира кандидатури до 13 април
30.01.2025 | София отново става ВЕИ център на Югоизточна Европа с конференцията RE-Source Southeast 2025 през май
Официален източник за оценка на вятърния потенциал на страната е проектът "Техническа и икономическа оценка на възобновяемите енергийни източници в България".
В него се съдържа оценка на теоретичния потенциал на основните видове възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), изготвена на база данните, получени от Института по метеорология и хидрология към Българска академия на науките.
Наличните статистически данни обхващат период от над 30 години. На базата на тези данни е съставена карта на вятърния потенциал.
Териториално страната е разделена на четири зони. Счита се, че в две от зоните съществува сериозен потенциал за производството на вятърна електроенергия и са особено подходящи за разполагане на ветрогенератори. Това са зоните със скорост на вятъра по-висока или равна на 5 до 7 m/s. Общата площ на зоните е 1430 km2.
На базата на енергийния потенциал на вятърната енергия (средногодишна стойност, при измерване на ниво 10 m над земната повърхност) страната схематично се разделя на три зони. Съвременните ветрогенератори са с височина на пилона много по-голяма от 10 m, което налага потенциалът на вятъра да се определя при по-големи височини от повърхността на терена.
Характеризира се със средногодишна скорост 2 - 3 m/s и енергиен потенциал – 100 W/m2. Районът включва обширните равнинни части на страната (Дунавската равнина, Тракийската низина, Софийското поле, долините на реките Струма и Места и района на Предбалкана), където средната многогодишна скорост на вятъра като правило не превишава 2 m/s.
В зона А скоростта на вятъра е най-висока и подходяща за ветрогенератори през зимата (февруари, март), а най-ниска през есента (септември, октомври). Добре е изразен денонощният ход на скоростта на вятъра, предвид наличието на характерната планинско-долинна циркулация в Предбалкана.
Отличава се със средногодишна скорост по-висока от 3 m/s и енергиен потенциал 100 - 200 W/m2. Вторият район обхваща части от страната, които са разположени на изток от линията Русе – Велико Търново – Елхово и Дунавското крайбрежие, а така също откритите нископланински части с височина до около 1000 m, където средната многогодишна скорост на вятъра се изменя от 2 до 4 m/s.
Годишният максимум на скоростта е през зимата (февруари, март), а денонощният през деня. Минималната скорост на вятъра е в края на лятото и началото на есента (август, септември). По Черноморското крайбрежие се наблюдава определено изместване в годишния ход на скоростта – максимумът е през февруари, а минимумът през юни, юли. По отношение на вдадените в морето части от сушата (на носовете) средната скорост на вятъра превишава 4 m/s.
Характеризира се със средногодишна скорост по-голяма от 6 - 7 m/s и енергиен потенциал 200 W/m2. включва откритите планински била и върхове с надморска височина над 1000 m, а също и вдадените морски части (нос Калиакра и нос Емине)
Третият район обединява откритите и обезлесени планински места с височина над 1000 m. Той се отличава с високи средни скорости на вятъра, значително превишаващи 4 m/s, особено подходящи за ветрогенератори. Максимумът на скоростта тук е през зимата (февруари), а минимумът през лятото (август). Денонощният ход на скоростта би могъл да се проследи добре само в преходните сезони – максимумът е през нощта, а минимумът през деня.
Средната скорост не е представителна величина за оценка на вятъра като енергиен източник. За тази цел се използва плътността на енергийния поток на вятъра. Плътността на енергията на вятъра е пропорционална на третия момент от статистическото разпределение и плътността на въздуха. Намаляването на плътността на въздуха с надморската височина изисква средната скорост на вятъра да се увеличи с около 3% на всеки 1000 m за постигане на същата енергийна плътност.
Ако се направи предположението, че коефициентът за ефективност на работата на ветрогенератор е равен на 0,35, годишните резервни ресурси на вятъра у нас се оценяват на 21 - 33 TWh. Превърнати в инсталирана мощност, тези ресурси могат да се приравнят на около 2400 - 3750 MW.
За перки на височина по-голяма от 50 m над повърхността на земята вятърният потенциал е два пъти по-голям, отколкото за перки на височина 10 m. Разпределението на максималния вятърен потенциал е свързано с режима на вятъра в съответното място. Той варира през различните сезони.
Източник: TLL MediaКлючови думи: вятърна енергетика ветроенергетика ветрогенератори ВЕИ възобновяеми енергийни източници
Област: Енергетика
ЕС отпуска над 1,2 млрд. евро за енергийна инфраструктура по МСЕ, включително за проект с българско участие
Тече подготовката на новото печатно издание на годишния алманах Енерджи Инфо БГ
Батерии за индустрията от Тристан 02 – осигурете стабилно захранване за Вашия бизнес
Първата интелигентна ESS система с хибридно охлаждане вече е на пазара – в каталога на SKE Engineering
ABB придобива европейски разработчик на платформа за управление на енергията с изкуствен интелект
АБОНИРАЙТЕ СЕ за единствения у нас тематичен бюлетин
НОВИНИТЕ ОТ ЕНЕРГЕТИКАТА
на специализирания портал PowerIndustry-Bulgaria.com.
БЕЗПЛАТНО, професионално, всяка седмица на вашия мейл!
08.06.2023 | Вятърната енергия – технологии и тенденции в развитието на ветрогенераторите
01.06.2023 | Сградни инсталации на природен газ
19.05.2023 | Водородни горивни клетки (Част 2)
12.05.2023 | Водородни горивни клетки – Част 1
08.02.2023 | Енергийна Агенция - Пловдив реализира европейски проект с ВЕИ за уязвими групи
08.06.2023 | Вятърната енергия – технологии и тенденции в развитието на ветрогенераторите
01.06.2023 | Сградни инсталации на природен газ
19.05.2023 | Водородни горивни клетки (Част 2)
12.05.2023 | Водородни горивни клетки – Част 1
08.02.2023 | Енергийна Агенция - Пловдив реализира европейски проект с ВЕИ за уязвими групи
Специализиран портал от групата IndustryInfo.bg
Действителни собственици на настоящото издание са Теодора Стоянова Иванова и Любен Георгиев Георгиев
ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
Условия за ползване
Изисквания и условия за реклама
Карта на сайта
© Copyright 2010 - 2025 ТИ ЕЛ ЕЛ МЕДИА ООД. Всички права запазени.