Възобновяема енергия се произвежда в над 250 общини у нас

23.08.2023   |   Начало»Бизнес

Редактор
Пепа Петрунова

Редактор
Пепа Петрунова

Само в 11 от общо 265 общини в България не се произвежда възобновяема енергия. Това става ясно от актуална публикация на Института за пазарна икономика (ИПИ), която цитира официални данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) за инсталираните ВЕИ мощности в страната на общинско ниво към 16 август 2023 г.

Агенцията оповестява подробна информация за конкретни ВЕИ обекти, тяхното местоположение и дата на въвеждане в експлоатация, както и агрегирани данни по видове възобновяеми ВЕИ мощности. Информационната база включва само обекти с издадена от АУЕР гаранция за произход на енергията, като не обхваща ВЕИ мощности за собствено ползване, чиято енергия не се продава, както и отдавна неактивни инсталации, чиито оператори не са подали заявление за гаранция за произход.

Докладът на ИПИ, базиран на публикуваните данни, разглежда четири основни типа електроенергия от възобновяеми източници – водна, слънчева, вятърна и от други източници, включително биогаз, дървесина, черна луга, газ от пречиствателни станции за отпадни води и сметищен газ.

На сайта на Института могат да бъдат намерени и интерактивни карти, които предлагат на потребителите детайлна информация за всички общини с опции за филтриране на резултатите към 2023 г. по тип на технологията, включително за: инсталирани ВЕИ мощности, дял сред инсталираните ВЕИ мощности и инсталирани ВЕИ мощности на човек от населението.

Обща картина на ВЕИ сектора

Общият капацитет на инсталираните ВЕИ мощности в експлоатация у нас към момента е 5180 MW, информират експертите. С най-голям дял са водните електроцентрали (около 2374 MW), следват фотоволтаичните (2036 MW), вятърните (707 MW) и инсталациите с други източници (63 MW).

"Основната част от водноелектрическия капацитет на страната е изградена преди 2000 г. При вятърните и фотоволтаичните мощности се наблюдават два периода – първа силна вълна на двата типа мощности през 2008-2012 г., както и втора вълна на слънчевата енергия след 2020 г. В последните три години ясно се вижда големият ръст на фотоволтаичните мощности, които вече доближават капацитета на водните централи", коментират от ИПИ.

Пазарните анализатори отчитат, че разпределението на работещите в страната възобновяеми мощности е неравномерно вследствие на различните природни условия, нужни за функционирането на съответния тип централа. ВЕЦ инсталациите например са концентрирани предимно в планински райони.

Най-много инсталирани водноелектрически мощности според официалните данни има в общините Белово (736,2 MW), Кричим (261 MW) и Девин. Най-голям брой фотоволтаични съоръжения логично е регистриран в общините с най-интензивно слънцегреене, например в района на Горнотракийската низина. На челните позиции в тази категория застават община Пазарджик (230 MW), където е разположен и най-големият действащ соларен парк у нас, община Калояново (129 MW) и община Стара Загора (113 MW).

Подходящи условия за развитие на вятърната енергетика в България предлагат ветровити райони, като северното Черноморие и склоновете на Стара планина. Най-много вятърни мощности са концентрирани в общините: Каварна (399 MW), където функционира най-големият вятърен парк "Св. Никола", Казанлък (72,5 MW) и Суворово (60 MW), информират от ИПИ.

Статистиките и изводите накратко:

• В 172 общини не е инсталирана нито една водноелектрическа централа;
• В едва 28 общини функционират вятърни мощности;
• В общо 254 от 265 общини има фотоволтаични централи;
• В цели 129 общини те представляват 100% от целия наличен възобновяем капацитет.

Възобновяем капацитет на глава от населението

Интересен анализ на възобновяемите мощности на общинско ниво правят от Института и на база наличния възобновяем капацитет на глава на населението. Средно в страната са инсталирани по 0,8 kW на всеки жител, като в 81 общини този показател е по-висок от средния.

Общините с най-големи ВЕИ съоръжения очаквано оглавяват класацията по този индикатор, като на първо място е Белово (103 kW на човек), следват Кричим (36 kW на човек), Каварна (31 kW на човек) и Девин (25 kW на човек).

"Териториално погледнато, най-много ВЕИ мощности на човек се падат в общини, чиито релеф и климат са особено подходящи за изграждане на водни, вятърни и фотоволтаични електроцентрали, т.е. в планинските части на страната, в равнинните слънчеви части на Южна България и по северното Черноморие. На другия полюс на разпределението стоят единадесетте общини, в които няма никакъв ВЕИ капацитет", обобщават от ИПИ.

Ключови думи: ИПИ   АУЕР   ВЕИ   възобновяема енергия   общини   соларна енергия   вятърна енергия   ВЕЦ   ФЕЦ   ВяЕЦ  

Област: Енергетика