Какви са тенденциите в европейския електроенергиен сектор през 2023 г.

Пикът на енергийната криза на Стария континент може да е преминал, но предизвикателствата пред декарбонизацията и сигурността на доставките остават, сочи последният доклад Power Barometer 2023 на секторната асоциация Eurelectric, която представлява интересите на европейската електроенергийна индустрия.

Според анализаторите чистите и възобновяеми технологии в сферата на електрификацията остават отговорът на тези проблеми. Спешно са необходими обаче много по-мащабни инвестиции и модернизирана инфраструктура, за да стане възможно необходимото утрояване на нивата на електрификация до 2050 г. С оставащи само малко повече от 6 години до края на десетилетието Европа трябва да привлече безпрецедентни капиталовложения за разширяване на мрежата, обобщават експертите.

 

Попитай Elda!

 

Наскоро от Eurelectric стартираха на уебсайта си нова услуга, базирана на изкуствен интелект и обработка на големи обеми от данни за европейските енергийни пазари в реално време, включително цени на електроенергията, възобновяеми източници, тенденции в потреблението и др.

 

Онлайн инструментът AskElda е на разположение на европейската общност и може да бъде "попитан" (както призовава наименованието му) за всичко относно енергийния сектор на Стария континент, което е обвързано с данни. Информацията може да бъде филтрирана както по географски признак (на ниво отделна държава или общо за Европа), така и по категории – енергиен източник и период (на годишна, месечна, дневна или почасова база).

 

Данните могат да бъдат разделени още по производство на електроенергия, въглеродни емисии, консумация, цени, капацитет и трансгранични потоци, както и да бъдат извлечени в удобен за потребителя табличен формат.

 

"В онлайн инструмента Elda се агрегират данни от Enerdata, ENTSO-E и Евростат с оглед осигуряване на навременни и проницателни визуализации на най-новите тенденции. С такъв широк спектър от налични данни Elda представлява авторитетният универсален център за всички данни за енергийния сектор в целия ЕС и във всички отделни държави от ЕС (плюс Обединеното кралство и Норвегия)", поясняват от Института по енергиен мениджмънт.

 

Актуална справка за България например показва, че към 2023 г. ядрената енергия (приблизително 13 TWh) е с дял от 42,25% в енергийния микс, електричеството от въглища (около 9 TWh) представлява 30,97%, а останалите 26,78% са за възобновяемите източници (близо 8 TWh). Графиките на месечна база показват ръст в производството на соларна енергия у нас за периода от юни до септември т. г., като през последните три месеца стойностите трайно са над 500 GWh (съответно 518, 534 и 513 GWh).

 

Повече за функциите на виртуалния енергиен асистент на европейските граждани Elda можете да научите от видеото тук:

 

 

Ускоряването на електрификацията изисква съответната инфраструктура

 

След период на исторически трудности секторът демонстрира и някои положителни тенденции, показват още данните в актуалния Power Barometer. "След безпрецедентните скокове на цените и политическите интервенции през 2022 г. потреблението на газ спадна с 19% и милиони потребители преминаха към електрически отоплителни системи. При цените на електроенергията също се забеляза подобрение, за електричеството на едро те се стабилизираха. Цените на дребно също следват тази тенденция", информират от Eurelectric.

 

За да стане реалност енергийната система на бъдещето с децентрализиран модел обаче преносните и разпределителните мрежи на Европа трябва да бъдат подсилени и дигитализирани, за да оползотворят целия наличен капацитет. Същевременно е нужно да се разшири инфраструктурата и да се изгради нова, за да се постигне реално необходимият капацитет, смятат още анализаторите.

 

Интелигентното измерване е ключово

 

Интелигентните измервателни уреди, които са ключова технология за управление на мрежата и цифровизацията, вече са достигнали до 56% от потребителите в ЕС, но отбелязват много по-малък напредък в Източна и Централна Европа, сочат още официалните данни.

 

Около 34% от електромерите в България например имат функции за дистанционно отчитане. Тези измервателни уреди обаче не отговарят напълно на изискванията на ЕС за интелигентно измерване, тъй като няма приети местни изисквания за интелигентно измерване, нито е регулирано внедряването на такива технологии, подчертават от Euреlectric.

 

"Предоставянето на надеждни данни за комуналните услуги, за да се управляват пиковете в търсенето на електроенергия с навлизането на все повече технологични решения с електрозахранване в сградния сектор в ЕС ще бъде от решаващо значение за ускоряването на темповете на електрификация", обобщават от асоциацията.

 

Къде са ВЕИ в голямата картина

 

С преразглеждането на Директивата за енергия от възобновяеми източници и преминаването й през законодателната фаза се очакват около 605 GW нови възобновяеми мощности до 2030 г., предимно за вятърна и слънчева енергия. На фона на нарастващите европейски амбиции в сферата на електрификацията от Eurelectric прогнозират кумулативен възобновяем капацитет от над 1630 GW до края на десетилетието.

 

 

"Разгръщането на нов производствен капацитет варира силно според технологията. Докато фотоволтаиците регистрираха рекордни внедрявания през последната година (41 GW), вятърните инсталации в Европа изостават както на сушата, така и в офшорния сегмент поради комбинация от проблеми с веригите за доставки, бавното издаване на разрешения и недобрия дизайн на търговете", смятат от браншовата организация.

 

Нарастващото, но променливо по характер производство на вятърна и соларна енергия изисква по-солидни и гъвкави технологии за стабилизиране на системата. В допълнение към конвенционалните централи трябва да се внедряват и използват все повече решения за съхранение. Въпреки, че инсталираният капацитет достига 4,5 GW през 2022 г., ще бъдат необходими по 11 до 14 GW още на година, за да се посрещнат бъдещите системни нужди, изчисляват експертите.

 

Технологиите за съхранение на енергия се оказват ключово звено от веригата. "Днес Европа разчита на хидропомпени акумулиращи мощности за 90% от нуждите си от съхранение, но необходимостта от батерийни системи е належаща – както в сектора на комуналните услуги, така и в потребителския сегмент. Решенията за съхранение трябва да достигнат общо 191 GW капацитет до 2030 г. и около 488 GW до 2050 г. Това би било драстично увеличение спрямо настоящите нива, които през 2023 г. възлизат на едва 6 GW", коментират още от Eurelectric.

 

Източник: Eurelectric

Ключови думи: Eurelectric   енергиен сектор   електроенергиен сектор   Power Barometer   AskElda   ВЕИ   възобновяема енергия   дигитализация   електрификация   интелигентно измерване  

Област: Енергетика