Неизползван потенциал за около 40 GW инсталирани наземни вятърни мощности е налице у нас

28.09.2023   |   Начало»Технологии

Редактор
Пепа Петрунова

Редактор
Пепа Петрунова

Как може да се разгърне потенциалът за вятърна енергия на сушата у нас обсъдиха български и международни експерти по време на специализирана кръгла маса, която се проведе на 26 септември в столицата по инициатива на Центъра за изследване на демокрацията (CSD).

В широката професионална дискусия се включиха министърът на околната средата и водите Юлиян Попов, както и представители на Енергийния център към Австрийския технологичен институт, Регионалния институт за изследване на енергийни политики (REKK), Европейската вятърна асоциация (WindEurope), Електроенергийния системен оператор (ЕСО), Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА) и WWF България.

В рамките на събитието бяха представени резултатите от актуално изследване на потенциала за производство на вятърна енергия в страната ни, проведено от CSD в партньорство с Австрийския технологичен институт.

Неизползваният потенциал и необходимите мерки

Според оповестените данни най-малко 10 GW инсталирани наземни вятърни мощности биха могли да бъдат реализирани в региона на Североизточна България, включително областите Варна, Добрич, Шумен и Разград. В тези райони са налице високи средни скорости на вятъра и липсват сериозни пречки пред използването на земните терени, а съществуват и подходящите екологични условия, сочи проучването.

Между 40 и 42 GW пък е вятърният капацитет за производство на електроенергия, който може да бъде инсталиран в цялата страна, изключвайки защитените по Натура 2000 зони.

"Близо една трета от българското крайбрежие е подходящо и за развитие на вятърни паркове в морските пространства с общ потенциал на инсталираните мощности от близо 176 GW", допълват от CSD.

Според министър Попов е от ключово значение да се набележат приоритетни зони, в които да се развиват вятърни технологии. По думите му това ще осигури по-добра предвидимост за инвеститорите в сектора при структурирането на техните проекти.

България няма готовност да разгърне напълно вятърния си потенциал, като е необходимо въвеждането на прозрачен механизъм за разпределение на инвестиционните разходи по присъединяването към мрежата между вятърните инвеститори, което би бил ефективен инструмент за ускоряване на инвестиционните намерения в сектора, заяви по време на кръглата маса Ангелин Цачев от ЕСО.

"На европейско ниво се очаква пакет от регулаторни мерки за отключване на инвестициите във вятърния сектор, който ще включва намаляване на бюрокрацията и ще дигитализира процеса по издаване на разрешителните за строеж", добави Виктория Керелска от WindEurope.

Важно е да се гарантира инвестиционна предвидимост, например чрез договори за разлика, които запазват конкурентното начало при определянето на цената на пазара, но дават повече яснота за себестойността на произведената електроенергия и, съответно, за разходите на енергийните потребители, посочи Миглена Стоилова от БГВЕА.

Ветроенергийните проекти в България

Реализирането на потенциала за вятърна енергия в България е най-логичната стъпка за енергиен преход, смятат от CSD. "Вятърните електроцентрали се характеризират с висок коефициент на полезно действие и устойчивост на производството на сезонни колебания, което води до сравнително ниска себестойност на електроенергията. Проектите за вятърна енергия могат да се реализират на по-малка площ  и да се съчетават с други селскостопански или икономически дейности", коментират от Центъра.

Според експертите вятърната енергия може да изиграе решаваща роля за стабилизиране на електропреносната мрежа в периоди на по-ограничено слънцегреене, а в периоди на свръхпроизводство излишната енергия може да се пренасочи за производството на водород с приложение в индустрията.

"Бавното осъществяване на вятърни енергийни проекти в България е резултат преди всичко на различни управленски дефицити, като чести и непоследователни промени в нормативната уредба, технически и административни пречки пред включването в електропреносната мрежа, противопоставянето от страна на местните общности, конфликти, свързани със земеползването и ограниченията на околната среда, както и цялостната липса на политически ангажимент за ускоряване на инвестициите в сектора", обобщават експертите.

Цялото проучване можете да намерите тук.

Ключови думи: Център за изследване на демокрацията   вятърен потенциал   вятърна енергия   CSD   БГВЕА   WWF България  

Област: Енергетика