ЕК прие нов план за действие за ускорено развитие на вятърната енергетика в ЕС

09.11.2023   |   Начало»Бизнес

Редактор
Мира Станкова

Редактор
Мира Станкова

Постигането на наскоро определената от Европейския съюз цел за дял от поне 42,5% на възобновяемата енергия до 2030 г. с амбиция този дял да достигне 45% ще изисква значително увеличение на инсталираните вятърни мощности с очакван ръст от наличните 204 GW през 2022 г. до над 500 GW през 2030 г. Растежът на ветроенергийния сектор зависи от справянето с комбинация от предизвикателства, включително недостатъчното и несигурно търсене, бавните и сложни процедури за издаване на разрешителни, недостиг на суровини, високата инфлация и цени на имотите, трудните условия по националните търгове, увеличен натиск от страна на международни конкуренти и рискове, свързани с осигуряването на квалифицирана работна ръка.
 
Ситуацията според Комисията изисква незабавни действия и затова тя представя Европейски план за действие за вятърната енергия, за да гарантира, че преходът към чиста енергия върви ръка за ръка с конкурентоспособността на промишлеността и че вятърната енергетика в Европа е успешна.
 
Планът за действие ще помогне да се поддържа здрава и конкурентоспособна верига на доставките във вятърната енергетика с прозрачно и сигурно провеждане на търгове за проекти, с достъп до финансиране и конкуренти условия в световен мащаб. Той предвижда незабавни действия, които да бъдат предприети едновременно от ЕК, страните членки и индустрията, и които се основават на съществуващите политики и законодателна рамка и са фокусирани върху шест ключови области:

1. Ускоряване на инсталирането на нови мощности чрез повишаване на предсказуемостта и по-бързо издаване на разрешителни – рекордни 16 GW нови мощности бяха добавени през 2022 г., което е увеличение от 47% в сравнение с 2021 г. Това обаче е далеч под 37 GW на година, необходими за постигане на целите на ЕС за ВЕИ до 2030 г. В тази връзка ЕК обяви инициативата Accele-RES с фокус върху дигитализацията на процеса по издаване на разрешителни и техническо съдействие от страните членки и намерението си да подкрепи изграждането на необходимия мрежов капацитет с План за действие за мрежите по-късно тази година;
2. Подобряване на процедурите на търговете, чиято цел е да се създадат по-добри и обективни критерии, които поощряват оборудването с по-висока добавена стойност и гарантират, че проектите ще бъдат реализирани изцяло и навреме;
3. Достъп до финансиране – за да се ускорят инвестициите и финансирането за производство на вятърната енергия в Европа, Комисията ще улесни достъпа до европейско финансиране, особено чрез Фонда за иновации, докато Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ще предложи гаранции;
4. Честна и конкурентна международна среда – ЕС внимателно следи за възможни нечестни практики, които облагодетелстват чуждестранни производители на вятърна енергия, и ще продължи да използва търговските споразумения, за да улеснява достъпа до чужди пазари, докато промотира приемането на международните и европейските стандарти в сектора. Комисията също така ще дискутира с инвеститорите трудностите пред инвестициите;
5. Умения – ще се насърчат партньорствата за развитие на обучителни проекти и ще се улесни създаването на европейски академии за придобиване на умения за въглеродно неутрална индустрия, които ще създадат учебно съдържание и материали и ще помогнат за обучението на 100 000 души през период от три години след създаването им;
6. Ангажиране на индустрията и държавите членки – ЕК ще работи с държавите членки и вятърната индустрия по Харта на ветроенергийния сектор в ЕС за подобряване на условията, благоприятстващи запазването на конкурентоспособността на бранша.

Разположените в морето ветрогенератори се очаква да имат значителен принос за постигането на климатичните и енергийните цели на ЕС през следващите години. Опирайки се на Стратегията за офшорни ВЕИ от 2020 г., страните членки наскоро приеха амбициозни нови цели за ВЕИ мощности в открити води (offshore) до 2050 г. с междинни цели за 2030 г. и 2040 г. за всеки един от петте морски басейна на ЕС.
 
През 2022 г. общите нови мощности, инсталирани от страните членки в открити води, достига 16,3 GW. Това означава, че за да се инсталират обещаните от страните членки мощности за още 111 GW, от 2022 г. европейските страни трябва да добавят средно по 12 GW на година, което е 10 пъти повече от новите 1,2 GW, инсталирани през миналата година, отбелязват от ЕК.

Ключови думи: ЕК   ЕС   ВЕИ   вятърна енергетика  

Област: Енергетика