Каква част от пътя на Европа към декарбонизацията и енергийната сигурност минава през ядрената енергия

Производството и потреблението на повече ядрена енергия в Европа би довело до по-бързо редуциране на въглеродните емисии, по-ниски системни разходи в дългосрочен план, намаляване на вноса на газ и водород и по-голяма сигурност на доставките.

 

Това твърди последният доклад на Европейския атомен форум (NuclearEurope), озаглавен "Пътища до 2050 г. – ролята на ядрената енергия за нисковъглеродна Европа".

 

Трите големи предизвикателства

 

Според прогнозите на експертите от агенцията достигането на 150 GW инсталирани ядрени мощности до средата на века – цел, определена от Ядрения алианс на държавите членки, би спомогнало за следните резултати:

 

• 430 милиона спестени емисии на въглероден диоксид;
• Икономия на около 310 млрд. евро от общи системни разходи;
• Редуциране на потреблението на газ на Стария континент с приблизително 180 млрд. куб. м;
• Намаляване на зависимостта от внос на водород с до една трета (или 33%).

"Европа е изправена пред три големи предизвикателства, за които трябва да намери решение: постигането на нулеви нетни емисии, гарантирането на сигурност на доставките и осигуряването на достъпна енергия за всички", подчертава Ив Десбазей, генерален директор на NuclearEurope.

 

По думите му, данните и сценариите в актуалния доклад демонстрират как ядрените мощности могат да осигурят надежден, сигурен и разходно ефективен подход към декарбонизация на енергийния микс, като същевременно се избегне т. нар. "lock-in" ефект на технологично закрепостяване, при който изкопаемите горива и свързаните с тях емисии на CO₂ продължават да са факт въпреки алтернативите, забавяйки прехода.

 

 

Публикуван за първи път през 2018 г. и актуализиран веднъж на 3 години (данните от предходното издание бяха оповестени през 2021 г.), последният доклад на NuclearEurope прогнозира, че съвкупното търсене на електроенергия ще нарасне значително през следващите три десетилетия, а акцентът ще е върху гъвкавостта в контекста на ръста при възобновяемите енергийни източници. Тази визия дори не включва очаквания ръст в търсенето на чист водород, който също ще допринесе за увеличаване на съвкупното търсене на нисковъглеродно електричество, посочват от Европейския атомен форум.

 

Три възможни сценария

 

Проучването сравнява три възможни сценария до 2050 г. – в зависимост от това дали Европа ще успее да достигне общ инсталиран капацитет на ядрените мощности от 100, 150 или 200 GW. Независимо по кой потенциален път на развитие поеме секторът, по-големият дял на ядрената енергия в микса би значел значително по-бърза декарбонизация, както и повишаване на конкурентоспособността на европейската енергийна индустрия, убедени са от NuclearEurope.

 

В доклада е разгледано и евентуалното влияние, което ще бъде оказано върху пазара на топлинна енергия, особено във връзка с малките модулни реактори (SMR), които се очаква да донесат отчетливи ползи за енергетиката и индустрията в средно- и дългосрочен план, информират още от организацията.

 

Базиран в Брюксел, Европейският атомен форум обединява 15 национални ядрени асоциации, като представлява общо над 3 хил. компании на Стария континент и поддържа повече от 1,1 млн. работни места.

 

Източник: NuclearEurope; снимки: Dreamstime

Ключови думи: NuclearEurope   Европейски атомен форум   ядрена енергия   ядрени мощности   ядрен сектор   декарбонизация  

Област: Енергетика