Жълт картон за европейския соларен сектор

След четири години на бурен растеж PV секторът в ЕС отбелязва първото забавяне в развитието си в рамките на текущото десетилетие, спадайки от 53% годишен ръст през 2023 г. на едва 4 на сто през 2024 г. Това сочат данните от последния доклад "EU Market Outlook for Solar Power" на асоциацията на европейската соларна индустрия SolarPower Europe, в който се посочва, че отчетеният спад в растежа с цели 92% на годишна база говори за сериозен срив при инвестициите в бранша.

 

През 2024 г. са инсталирани 65,5 GW нов PV капацитет, съвсем малко над миналогодишните 62,8 GW. На фона на бума на слънчевата енергия през последните години (с ръст от по над 40 на сто за всеки 12 месеца) подобни посредствени резултати демонстрират неблагоприятни тенденции в индустрията, смятат специалистите.

 

"Европейските политици и системни оператори могат да считат тазгодишното издание на доклада ни за своеобразен жълт картон. Забавянето в темповете на внедряване на соларни технологии означава забавяне и в реализирането на амбициите на Стария континент по отношение на енергийната сигурност, климата и конкурентоспособността.

 

За да успее с изпълнението на целите си до 2030 г., Европа трябва да инсталира поне 70 GW PV мощности на година. Ето защо са необходими корективни мерки сега, преди да е станало късно", коментира главният изпълнителен директор на SolarPower Europe Валбурга Хеметсбергер.

 

Спад в инвестициите

 

Общият соларен капацитет в Европа с новоприсъединените през настоящата година към пазара мощности става 338 GW, което е около четири пъти повече в сравнение с десетилетие назад. 2024-а обаче е първата година в рамките на текущата декада, в която размерът на инвестирания в сектора капитал (изчислен на 55 млрд. евро) бележи спад в сравнение с предходния едногодишен период – с 13 на сто. Експертите отдават това на спадовете в цените на соларните компоненти, които цялостно намаляват капиталовите разходи при PV проектите.

 

На национално ниво пет от десетте водещи соларни пазара в Европа – Испания, Полша, Нидерландия, Австрия и Унгария, са инсталирали по-малко мощности през настоящата година спрямо предходната. Другите пет страни сред лидерите в сектора – Германия, Италия, Франция, Гърция и Португалия, са регистрирали умерен ръст, като са добавили средно по-около гигават нов капацитет в сравнение с 2023 г.

 

 

Забавяне на темповете в основните пазарни сегменти

 

През 2024 г., с отшумяването на ефектите от енергийната криза, е намаляло търсенето на покривни соларни инсталации. Новите проекти в жилищния сектор в рамките на този сегмент са 12,8 GW – с около 5 GW по-малко в сравнение с предишната година.

 

"Въздействието на газовата криза изглежда, че отшумява на този етап. Прогнозите са идните няколко години обаче следват логиката на тазгодишните резултати, като очакваме забавен ръст вследствие на нарастващите предизвикателства от системно естество. Бавните темпове на електрификация потискат търсенето, а липсата на гъвкавост на енергийната система води до ограничаване на развитието при слънчевата енергия и отрицателно ценообразуване, което подкопава европейската енергийна сигурност и конкурентоспособност", посочват от SolarPower Europe.

 

"Забавянето идва въпреки падащите цени на соларните компоненти и по-ниските първоначални разходи за соларни инсталации. Наземните PV проекти за мащабни комуналниприложения бележат среден спад на разходите от 28% през 2024 г. Въпреки по-ниските капиталови разноски инвестициите в слънчева енергия регистрират спад за първи път през десетилетието – от 63 млрд. евро през 2023 г. до 55 млрд. през 2024 г.", коментират още от асоциацията.

 

 

По-песимистични прогнози

 

На фона на отчетените през настоящата година резултати от браншовата асоциация очакват в рамките на втората половина на декадата сегментът на индустриалните соларни централи да изпревари значително този на битовите, макар че прогнозите са до края на десетилетието жилищните инсталации да запазят по-висок дял от този на комуналните.

 

"В по-широк смисъл забавеното развитие на пазара на пазара се дължи на системните условия. Делът на на електрификацията в Европа се е закотвил на 23% през последните пет години, оставяйки по-голямата част от енергийната система в зависимост от изкопаемите горива и базирани на изгаряне процеси. На този фон Алиансът за електрификация призовава за 35% електрификация до 2030 г.", разкриват още от SolarPower Europe.

 

Експертите смятат, че е необходима по-висока системна гъвкавост, адекватна на темповете на внедряване. "Една по-гъвкава, електрифицирана система ще намали цените на енергията в сегмента ден напред с до 25% към 2030 г., като същевременно ще даде силен тласък на соларния бизнес с над 70%. Наред с другите инструменти за повишаване на гъвкавостта, ще е необходимо и 16-кратно увеличение при съхранението на енергия в ЕС – от 48 GWh днес до 789 GWh в края на десетилетието", изчисляват от организацията.

 

С всички откроени в доклада тенденции актуализираните прогнози на SolarPower Europe за следващите години са изпълнени с повече скептицизъм. Ако преди половин година анализаторите предвиждаха 890 GW общ соларен капацитет в ЕС до 2030 г., сега калкулациите им показват потенциал за около 816 GW при едноцифрен годишен ръст от порядъка на 3 до 7%. При още по-лош сценарий за развитие Европа дори би могла да се провали в изпълнението на целта за 750 GW PV мощности, заложена в плана REPowerEU, и да остане с едва 650 GW, предупреждават от асоциацията.

 

Източник: SolarPower Europe; снимки: Dreamstime,SolarPower Europe

Ключови думи: SolarPower Europe   доклад   соларен сектор   соларна индустрия   соларна енергия   ЕС  

Област: Енергетика