ПОСЕТЕТЕ ОЩЕ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПОРТАЛИ ОТ ГРУПАТА
16.01.2025 | Отворена покана с бюджет близо 185 млн. евро набира проектни предложения в сферата на чистия водород
16.01.2025 | Чатбот с изкуствен интелект разяснява на потребителите прогнозите пред глобалния енергиен сектор
16.01.2025 | До 7 март се приемат заявления за участие в B2B събитие за ВЕИ и кръгова икономика в Солун
16.01.2025 | МААЕ акредитира магистърската програма за ядрени технологии, мениджмънт и иновации на СУ
16.01.2025 | Столичното предприятие за третиране на отпадъци инсталира мрежово свързана PV система за собствено потребление
Помпено-акумулиращата водноелектрическа централа (ПАВЕЦ) "Чаира" вече е включена в електроенергийната система на страната, след като Националната електрическа компания (НЕК) успешно приключи рехабилитацията на хидроагрегат №2 на съоръжението.
За целта е разработено и приложено персонализирано техническо решение за модификация в турбината на хидроагрегата, чието изпълнение е отнело 12 месеца, съобщават още от НЕК, като определят модернизацията като истинско достижение в световната хидроенергетика.
Предстои същият подход да бъде приложен и за хидроагрегат 3 на централата, ремонтните дейности по който е планирано да продължат до края на настоящата година. От дружеството вече са завършили демонтажа на генераторната част на хидроагрегата.
За ремонт на хидроагрегат №1 се търси средносрочно решение, като към момента НЕК води интензивни преговори с производителя на оригиналното оборудване Toshiba, които достигат финална фаза, информират още от компанията. Съоръжението е в оригиналното си състояние и по него не са извършвани ремонти от пускането му в експлоатация през 1995 г., става ясно от прессъобщението на НЕК.
Дружеството инициира процедура за пълна подмяна на хидроагрегати №1 и №4, за да гарантира устойчива и дългосрочна работа на ПАВЕЦ "Чаира", припомнят от там. Изпълнението на мащабния проект по възстановяването на най-голямата ПАВЕЦ на Балканите цели да допринесе съществено за успешното интегриране на нарастващото производство на ВЕИ енергия в региона и постигането на целите за декарбонизация в национален и европейски план. С това от НЕК очакват България да се утвърди като регионален лидер и в съхранението на зелена енергия.
"От самото начало мащабът, комплексността и липсата на подобни аварии в световната практика надхвърляха обичайните инженерни предизвикателства. Изискваше се прилагане на иновативни подходи и нестандартни решения. Уверен съм, че това пионерско решение ще остави трайна следа в историята на инженерните постижения", коментира изпълнителният директор на Националната електрическа компания Мартин Георгиев по повод успешното финализиране на рехабилитацията на хидроагрегат №2.
В началото на 2024 г. беше завършена и мащабна рехабилитация на най-голямата хидроенергийна каскада в България – "Белмекен - Сестримо -Момина клисура" с обща инсталирана мощност 735 MW в генераторен режим и 104 MW в помпен режим. Тези дейности са част от целенасочената програма на НЕК за модернизация на хидротехническите съоръжения в портфолиото й. Компанията работи и по проекти за нови зелени мощности, включително за изграждането на нови ПАВЕЦ на язовирите Батак и Доспат.
"По предварителни оценки очакваният ефект от изграждането на двете нови мощности ще гарантира капацитет за съхранение на енергия между 30 и 50 GWh, което е значително не само за България, но и за Европа", допълват от дружеството.
Друго направление, към което компанията насочва усилия, е съхранението на енергия. В етап на разработка е пилотен проект за система за съхранение на електроенергия на територията на ВЕЦ "Въча 1" с капацитет 10 MWh.
"Посредством този проект ВЕЦ "Въча 1" ще се превърне в първата хибридна водноелектрическа централа в България, при която двете технологии – на производство и съхранение – ще се допълват взаимно, осигурявайки по-ефективна и надеждна работа. Такива хибридни системи се планират и за още 4 централи", обобщават от НЕК.
Източник: НЕК
Ключови думи: НЕК ПАВЕЦ рехабилитация хидроагрегат декарбонизация ВЕЦ ПАВЕЦ Чаира ВЕЦ Въча зелена енергия съхранение на енергия
Област: Енергетика
До 7 март се приемат заявления за участие в B2B събитие за ВЕИ и кръгова икономика в Солун
Оптимизират националната електропреносна мрежа със средства по линия на Модернизационния фонд
Проекти на обща стойност близо 5 млрд. лева са кандидатствали за финансиране по процедурата RESTORE
Представиха проекта за зелен енергиен коридор GREGY на Powers Summit 2024
Нова дигитална карта показва иновативни енергийни решения и проекти на Стария континент
АБОНИРАЙТЕ СЕ за единствения у нас тематичен бюлетин
НОВИНИТЕ ОТ ЕНЕРГЕТИКАТА
на специализирания портал PowerIndustry-Bulgaria.com.
БЕЗПЛАТНО, професионално, всяка седмица на вашия мейл!
08.01.2025 | Пътят към повече покривни фотоволтаици в градските райони минава през по-невидими соларни панели
02.01.2025 | Оптимизират националната електропреносна мрежа със средства по линия на Модернизационния фонд
12.12.2024 | Проекти на обща стойност близо 5 млрд. лева са кандидатствали за финансиране по процедурата RESTORE
05.12.2024 | По нова схема с 1,15 млн. лева държавна помощ ще бъдат финансирани съоръжения за съхранение на енергия у нас
28.11.2024 | С над половин милион лева финансират 249 проекта по двете процедури за нови мощности за ВЕИ енергия
08.01.2025 | Пътят към повече покривни фотоволтаици в градските райони минава през по-невидими соларни панели
02.01.2025 | Оптимизират националната електропреносна мрежа със средства по линия на Модернизационния фонд
12.12.2024 | Проекти на обща стойност близо 5 млрд. лева са кандидатствали за финансиране по процедурата RESTORE
05.12.2024 | По нова схема с 1,15 млн. лева държавна помощ ще бъдат финансирани съоръжения за съхранение на енергия у нас
28.11.2024 | С над половин милион лева финансират 249 проекта по двете процедури за нови мощности за ВЕИ енергия
Специализиран портал от групата IndustryInfo.bg
Действителни собственици на настоящото издание са Теодора Стоянова Иванова и Любен Георгиев Георгиев
ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
Условия за ползване
Изисквания и условия за реклама
Карта на сайта
© Copyright 2010 - 2025 ТИ ЕЛ ЕЛ МЕДИА ООД. Всички права запазени.