ПОСЕТЕТЕ ОЩЕ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПОРТАЛИ ОТ ГРУПАТА
16.01.2025 | Отворена покана с бюджет близо 185 млн. евро набира проектни предложения в сферата на чистия водород
16.01.2025 | Чатбот с изкуствен интелект разяснява на потребителите прогнозите пред глобалния енергиен сектор
16.01.2025 | До 7 март се приемат заявления за участие в B2B събитие за ВЕИ и кръгова икономика в Солун
16.01.2025 | МААЕ акредитира магистърската програма за ядрени технологии, мениджмънт и иновации на СУ
16.01.2025 | Столичното предприятие за третиране на отпадъци инсталира мрежово свързана PV система за собствено потребление
Все повече вятърни турбини в Европа достигат края на експлоатационния си живот. Подмяната им с нови е ефективен подход за добив на три пъти повече енергия от един и същи обект. В ЕС обаче проектите за ретрофит на стари вятърни централи все още не са масова практика, отбелязват от асоциацията на европейския ветроенергиен сектор WindEurope.
През декември миналата година от браншовата организация проведоха специално събитие в Гьотеборг, Швеция – EoLIS 2024, по време на което бяха представени последните тенденции при извеждането от експлоатация, рециклирането и модернизирането на амортизирани вятърни турбини.
"Ретрофитът осигурява повече електроенергия с по-малко на брой турбини, очевидно е. Но правителствата не правят достатъчно, за да стимулират тази практика. Все повече застаряващи вятърни ферми просто продължават да работят с неефективни генератори", коментира главният изпълнителен директор на WindEurope Джайлс Диксън.
По данни на асоциацията един проект за обновяване би намалил броя на необходимите турбини в даден вятърен парк с 25%, като същевременно са налице възможности за трикратно повишаване на добивите на ниво централа и четирикратно увеличаване на производството на всяка турбина поотделно.
Сред факторите за усъвършенстваната ефективност на по-модерните ветрогенератори са по-дългите роторни перки, които увеличават работната зона на турбината, по-високите коефициенти на използване на капацитета, подобрената аеродинамика вследствие на по-съвременния дизайн на лопатките, по-устойчивото производство на електроенергия при по-ниски скорости на вятъра, както и системите за управление от ново поколение, които оптимизират работата на турбините в реално време.
"Европейската комисия предложи ключови разпоредби относно издаването на разрешителни и обновяването на вятърни паркове в преразгледаната Директива за възобновяема енергия, които сега трябва да бъдат въведени на практика.
Вярваме, че проектите за ретрофит ще дадат сериозен принос за постигането на енергийните и климатичните цели на Европа", споделя Паула Рей Гарсия, заместник-ръководител на отдел "Възобновяеми енергийни източници и политика за интегриране на енергийни системи" в Генерална дирекция "Енергетика" на ЕК.
Практиките за модернизация на остарели вятърни ферми не са еднакво популярни във всички държави членки на ЕС. Повече от половината от проектите в това направление са реализирани в Германия, посочват от WindEurope, като обясняват явлението с факта, че страната е най-големият пазар на вятърна енергия в Европа. Същевременно Германия е родина на огромен брой вятърни централи от първо поколение, което означава, че са налице много ветроенергийни паркове, наближаващи или достигнали края на жизнения си цикъл.
Според експертите от асоциацията основният проблем е, че голяма част от държавите в ЕС не са наясно с ползите от модернизацията или не правят достатъчно, за да се възползват от потенциалните й преимущества.
В Испания например – вторият най-голям пазар за вятърна енергия от наземни централи, се помещават едва 3 на сто от всички реновирани на Стария континент паркове. "Процесът по осигуряване на мрежова свързаност за обновени вятърни ферми е толкова труден, че проектните дружества в страната просто предпочитат да оставят остарелите и недостатъчно ефективни турбини да продължат да работят. Така Испания лесно се отказва от огромен потенциал, които би бил отключен с по-масова модернизация", коментират още от WindEurope.
Във Франция пък са налице стриктни ограничителни правила за височината на кулите, които до голяма степен възпрепятстват изграждането на по-ефективни вятърни турбини от ново поколение на сушата, добавят от асоциацията. В редица други европейски страни просто липсват ефикасни стратегии за обновяване, които в комбинация с тромавите и дълги процедури за издаване на разрешителни значително забавят модернизацията на вятърните мощности, обобщават експертите.
"Най-старите вятърни ферми обикновено са на най-добрите локации. Ако не ги обновяваме обаче, там ще продължат да функционират най-неефективните турбини. Това трябва да се промени. Правителствата е нужно да въведат новите правила на ЕС за издаване на разрешителни, които биха улеснили и проектите за модернизация.
Ретрофитът носи ползи по всички възможни параграфи – дава възможност да се използват стари обекти с отлични природни условия, както и съществуващи мрежови връзки. А местните общности вече са осъзнали ползите от вятърните паркове и биха подкрепили продължаването на експлоатацията им", споделя още Джайлс Диксън от WindEurope.
Сред основните теми по време на форума EoLIS 2024, иницииран от ветроенергийната асоциация, бяха още рециклирането и извеждането от експлоатация на остарели вятърни турбини. По данни на организацията 85 до 90% от материалите, заложени в конструкцията на съвременните ветрогенератори, могат да бъдат рециклирани във вече установените потоци.
Композитите, използвани в производството на роторни лопатки, понастоящем представляват най-сериозно предизвикателство по пътя към концепцията за изцяло рециклируеми турбини. Тези материали съставляват около 11 на сто от общия обем на генераторите, а рециклирането им все още е трудно постижимо.
Същевременно обаче количествата достигнали края на експлоатационния си живот перки все още са сравнително ниски, посочват от WindEurope. Възможностите за повторното им оползотворяване включват методи за възстановяване, използване като суровина при производството на цимент, изработване на мебели, лодки, мостове, съоръжения за детски и спортни площадки, строителни елементи, стойки за велосипеди и други изделия от стари лопатки за вятърни турбини.
Не след дълго обаче огромен брой ветроенергийни централи ще са достигнали края на експлоатационния си цикъл, а обемът на отпадъците от стари перки за турбини ще нараства главоломно, надхвърляйки 100 хил. тона до 2040 г., предупреждават от асоциацията.
За да се осигурят надеждни стратегии за управление на този поток, е необходима активна междусекторна колаборация, която да насърчи обединяването на съставните обеми отпадъци и осигуряването на количествата, необходими за стартиране на икономически жизнеспособни решения за рециклиране, убедени са експертите. Използването на специални кодове за обозначаване на композитните отпадъци от вятърни турбини според тях би помогнало за създаването на успешни кръгови бизнес модели, базирани на различни технологии за рециклиране.
Източник: WindEurope
Ключови думи: WindEurope вятърен сектор ветроенергийна индустрия вятърни турбини ретрофит модернизация рециклиране вятърни перки роторни лопатки
Област: Енергетика
Оптимизират националната електропреносна мрежа със средства по линия на Модернизационния фонд
Вятърният сектор в ЕС се нуждае от над 200 хил. нови работници до 2030 г.
Шест нови европейски производства на оборудване за вятърни централи получават средства от ЕК
Силно първо полугодие за европейския ветроенергиен сектор, новите мощности надхвърлят 6,4 GW
Близо една пета от използваната в Европа енергия е вятърна
АБОНИРАЙТЕ СЕ за единствения у нас тематичен бюлетин
НОВИНИТЕ ОТ ЕНЕРГЕТИКАТА
на специализирания портал PowerIndustry-Bulgaria.com.
БЕЗПЛАТНО, професионално, всяка седмица на вашия мейл!
02.01.2025 | Публикуваха актуализирана карта на водородната инфраструктура в Европа
02.01.2025 | Близо една четвърт от енергийното потребление на ЕС вече се покрива от ВЕИ
19.12.2024 | Жълт картон за европейския соларен сектор
12.12.2024 | МААЕ проведе мисия за оценка на експлоатационната безопасност на АЕЦ Козлодуй
05.12.2024 | Вятърният сектор в ЕС се нуждае от над 200 хил. нови работници до 2030 г.
02.01.2025 | Публикуваха актуализирана карта на водородната инфраструктура в Европа
02.01.2025 | Близо една четвърт от енергийното потребление на ЕС вече се покрива от ВЕИ
19.12.2024 | Жълт картон за европейския соларен сектор
12.12.2024 | МААЕ проведе мисия за оценка на експлоатационната безопасност на АЕЦ Козлодуй
05.12.2024 | Вятърният сектор в ЕС се нуждае от над 200 хил. нови работници до 2030 г.
Специализиран портал от групата IndustryInfo.bg
Действителни собственици на настоящото издание са Теодора Стоянова Иванова и Любен Георгиев Георгиев
ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
Условия за ползване
Изисквания и условия за реклама
Карта на сайта
© Copyright 2010 - 2025 ТИ ЕЛ ЕЛ МЕДИА ООД. Всички права запазени.