Минната индустрия е един от най-големите инвеститори в националната икономика

05.03.2025   |   Начало»Експертно

Редактор
Пепа Петрунова

Редактор
Пепа Петрунова

доц. д-р инж. Иван Митев, изпълнителен директор на Българска минно-геоложка камара (БМГК), за годишния алманах на българската енергетика Енерджи Инфо БГ 2025

Шестото издание на организирания от БМГК Европейски минен бизнес форум беше едно от важните събития за 2024 г. Сред участниците бяха представители на минни организации от над 20 страни. Форумът беше фокусиран върху визията и стратегическите цели на ЕС, свързани с добивната промишленост.

Друг ключов успех беше домакинството в София на среща на водещи световни минни организации – инициатива, която за първи път се проведе у нас. Особено внимание беше отделено на ролята на минната индустрия в контекста на зеления преход, дигитализацията и управлението на ресурсите.

2024 г. беше силна и по отношение на икономическите резултати на минния сектор, който произвежда продукция на стойност 4 млрд. лв. Над 800 млн. лв. постъпват в бюджета под формата на концесионни такси, ДДС, данъци върху печалбата, доходите на физическите лица и осигурителни вноски. Средната годишна работна заплата в индустрията достигна 32 900 лв., което е с около 30% над средната за страната. Минната индустрия годишно инвестира в модерни технологии, безопасност на труда и устойчиви практики над 500 млн. лв.

Трябва да се намали уязвимостта от прекъсвания на доставките и нестабилност на цените

През последните години фундаментално влияние върху енергийния сектор в България имат Зелената сделка, мрежовата свързаност на страните членки и диверсификацията за доставка на енергийни източници за България и Европа.

ЕС се ангажира с драстично намаляване на потреблението на изкопаеми горива, особено на въглища и природен газ, за да постигне климатична неутралност до 2050 г. Преходът към ВЕИ е голямо предизвикателство, което към момента поставя европейската индустрия в неконкурентоспособност спрямо останалия свят. Зависимостта от външни доставчици остава риск, въпреки усилията за диверсификация чрез внос на втечнен природен газ от други региони. ЕС ще трябва да осигури стабилност и сигурност на доставките чрез значителни инвестиции в инфраструктура и обновление на енергийната мрежа.

За да се реализира съвършеният модел на трансфер на енергия между страните в ЕС, е необходимо и време, което няма да бъде по-малко от 10 години, а за този период цените за електроенергия ще си останат все така високи. Разработването на системи за бързо реагиране при кризи и инвестиции в зелени технологии, които могат да намалят външната зависимост, ще бъдат от съществена значимост. Пример за това ще си останат разработването на капацитети за използване на местни суровини като въглищата за производство на енергия. Паралелно с това трябва да се инвестира в иновативни технологии (улавяне на CO2) за намаляване на екологичния отпечатък.

Енергийният микс не може да е балансиран без въглищните ни електроцентрали

Със сигурност през 2025 г. на дневен ред ще са въпросите, свързани със структурата на енергийния микс, либерализацията на енергийния пазар, както и мерките, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост.

Енергийният микс не може да е балансиран без въглищните ни електроцентрали въпреки процентния дял от 50% на микса от въгледобива. През последните 3 години общият добив на въглища спада средно с по 40% на годишна база – през 2024 г. стигаме до 15 млн. т.

Дружествата от въгледобива влияят не само върху сигурността на електрозахранването, а в критичните периоди на годината са единият от двата надеждни източника на енергия не само в България, но и в региона. Дори и в тежест като пряко задължение на дружествата, средствата от търговията с въглеродни емисии, които се акумулират в националните бюджети, чрез европейските механизми на търговия, служат за балансиране на цените за потребителите на електроенергия в ЕС и по-специално по механизми за компенсиране и запазване на реалната конкурентоспособност на индустрията.

Енергоинтензивната индустрия в страната ще следи за възможните предизвикателства в енергийния сектор при планираното цялостно либерализиране на енергийния пазар. В заключение – за запазване конкурентоспособността на минната индустрия е изключително важно да се гарантира възможността за достъпна и сигурна енергия.

Ключови думи: Енерджи Инфо БГ   Българска минно-геоложка камара   БМГК   алманах   енергетика  

Област: Енергетика