Необходимо е по-голямо присъствие на вятърната енергия в енергийния микс на страната ни

Перспективите и предизвикателствата пред развитието на ветроенергийния сектор в България и Югоизточна Европа (ЮИЕ) бяха сред централните теми в петото издание на най-голямото регионално събитие, посветено на корпоративното снабдяване с възобновяема енергия – RE-Source Southeast 2025, което се проведе на 21 и 22 май в София Тех Парк.

 

Организатор на конференцията е регионалната платформа за сътрудничество между производителите и потребителите на енергия от възобновяеми източници RЕ-Source SEE Hub, учредена в партньорство от Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА) и Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ), а TLL Media е традиционен медиен партньор на инициативата.

 

Тазгодишното издание на форума беше най-мащабното досега и предизвика огромен интерес сред професионалната аудитория, като привлече над 450 участници от 24 държави, сред които бяха изтъкнати енергийни експерти, представители на бизнеса, индустрията и институциите.

 

По пътя към устойчив енергиен микс

 

Конференцията постави на дневен ред ключови въпроси относно въглеродната неутралност, съхранението на енергия, бъдещето на ВЕИ пазарите и PPA договорите за дългосрочно изкупуване в България и съседните й страни, разгледа регулаторните специфики в сектора, възможностите, административните и пазарни пречките пред финансирането на проекти и очерта актуалните тенденции от технологично, политическо, пазарно и бизнес естество. Стабилната и предвидима регулаторна рамка беше изведена като водещ приоритет за инвестициите в сектора не само в България, но и на регионално ниво.

 

 

Събитието бе открито от Миглена Стоилова, председател на Надзорния съвет на БГВЕА, и Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ). Сред официалните гости на форума бяха министърът на енергетиката Жечо Станков и изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев. Министър Станков подчерта ангажимента на правителството за постигане на декарбонизация чрез осигуряване на устойчив енергиен микс, а Цачев определи устойчивата и модерна електрическа мрежа като гръбнак на енергийния преход.

 

Като съорганизатор на инициативата БГВЕА взе широко участие в двудневната програма на събитието. Лектори и панелисти на конференцията бяха както представители на асоциацията, така и на нейните членове, включително експерти и инвеститори в сферата на вятърната енергия.

 

Гърция, Румъния, България и Турция – сходни проблеми, сходни решения

 

Миглена Стоилова беше сред специалистите, които обсъдиха предизвикателствата пред ВЕИ сектора в страната и региона в рамките на панелната дискусия "National Deep Dives: Гърция, Румъния, България и Турция". В модула се включиха още от румънската асоциация на соларната индустрия RPIA, гръцката асоциация на фотоволтаичния бизнес HELAPCO, българската АПСТЕ и турската компания Smart Solar Technology.

 

Експертите споделиха опит, добри примери и проблеми на национално ниво и се обединиха около тезата, че макар всяка от четирите страни да следва различен път в контекста на енергийния преход, регионът е изправен пред сходни проблеми, за които могат да помогнат и сходни решения.

 

Г-жа Стоилова направи обзор на състоянието на вятърната енергетика у нас, както и на основните препятствия пред бъдещето развитие на сектора. Основен фокус в изказването й бяха бариерите пред производителите на вятърна енергия при сключването на дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия (PPA).

 

 

Страната ни с големи крачки напред към декарбонизацията

 

"България прави големи крачки напред към въглеродната неутралност – със или без политическа подкрепа. За две години намалихме наполовина производството на енергия от ТЕЦ. На добър път сме по отношение на декарбонизацията на електроенергийния микс. Това до голяма степен се дължи на инвестициите в соларния сектор в страната.

 

Към момента имаме около 4,7 GW мощности в експлоатация, като очакваме още приблизително 2 GW до края на настоящата или началото на следващата година", сподели тя и изтъкна че има необходимост от по-голямо присъствие на вятърната енергия в енергийния микс на страната, което ще допринесе и за стабилността на мрежата.

 

Като добър европейски пример Миглена Стоилова посочи Германия, която само преди три години е изоставала в развитието на вятърната енергетика. "Но вятърната енергия беше заложена като приоритет от висок обществен интерес. Налице беше задълбочена комуникация с институциите, местните власти и населението.

 

Сега виждаме как Германия прави сериозни стъпки по посока ускорено внедряване на вятърни мощности. Надявам се в България да се поучим от този пример и да реализираме подобни резултати – не само в името на инвестициите, но на потребителите и на енергийната система", допълни тя.

 

 

Паралелно развитие на соларната и вятърната енергия за балансиран микс

 

От изказването й стана ясно, че страната ни разполага със значителен вятърен и соларен капацитет, но PV секторът отчетливо изпреварва вятърния през последните години. По думите и обаче, за да се постигне балансиран енергиен микс, е необходимо двете технологии да се развиват в паралел, а соларната и вятърната енергия да се допълват по оптимален начин. Стоилова отбеляза, че с помощта на съоръженията за батерийно съхранение, които се интегрират в системата, това е напълно постижимо.

 

"Страната ни отбелязва добър напредък през последните месеци. Отпуснато е грантово финансиране за близо 10 000 MWh самостоятелни батерии по НПВУ. Налице е и добър капацитет при разположените в соларни или вятърни комплекси съоръжения (т. нар. "co-located batteries")", добави тя, като изтъкна т. нар. CfD (Contracts for Difference) търгове в качеството им на мощен инструмент за интегриране на ВЕИ в мрежата при възможно най-ниски цени за потребителите.

 

PPA във вятърния сектор – възможности и предизвикателства

 

"PPA договорите са добра възможност. От 2023 г. насам има доста подписани такива у нас. Интересът на инвеститорите обаче се понижава. За да реализираме инвестиции във ВЕИ, е необходимо финансиране. А финансовите институции и инвеститорите очакват предсказуемост и стабилност. И макар че PPА споразуменията осигуряват предсказуемост в дългосрочен план по отношение на цените, те вървят ръка за ръка с различни договорни задължения и ангажименти. Друг ограничаващ фактор е таванът на цените на произведената енергия", разкри Миглена Стоилова.

 

Същевременно за наличните около 700 MW вятърни централи в експлоатация вече не са налице никакви стимули, а те биха могли да продават енергия в рамките на договори за дългосрочно снабдяване, подчерта тя. Според Стоилова необходимостта от вятърна енергия вече се осъзнава в много държави в ЕС, като следва страната ни също да полага усилия в тази посока, за да постигне целите си за декарбонизация.

 

 

Вятърът като стратегически двигател на икономическия растеж в ЕС

 

"Вятърната енергия продължава да утвърждава ролята си на стратегически двигател за икономически растеж, нови работни места във ВЕИ сектора и устойчиво бъдеще. Вятърът е сред водещите източници на чиста електроенергия в Европа и играе съществена роля в усилията на ЕС за намаляване на въглеродния отпечатък, както и за понижаване на цените на електроенергийните пазари в Европа", коментират от БГВЕА, като цитират и най-скорошните данни за 2024 г.:

 

• В ЕС са инсталирани 12,9 GW нови вятърни мощности;
• Общият инсталиран капацитет в ЕС достига 231 GW;
• Вятърът генерира 475 TWh електроенергия, което покрива 19% от нуждите от електричество в ЕС;
• Вятърната индустрия осигурява над 370 000 работни места в Европа, като 350 000 от тях са в ЕС.

 

Източник: TLL Media, БГВЕА, RE-Source Southeast 2025

Ключови думи: БГВЕА   АПСТЕ   RE-Source Southeast   ВЕИ   вятърна енергия   ветроенергиен сектор   PPA   корпоративно снабдяване  

Област: Енергетика