България – "лабораторията за батерии" на ЕС?

04.12.2025   |   Начало»Технологии

Редактор
Пепа Петрунова

Редактор
Пепа Петрунова

Страната ни е първата в Европейския съюз, в която системите за съхранение на енергия достигат толкова значим дял спрямо мащаба на електроенергийната система. Това заяви председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Пламен Младеновски на кръгла маса, посветена на енергийния преход у нас.

Според експерта това превръща България в "лабораторията за батерии" на ЕС, което от своя страна изисква засилен регулаторен мониторинг, за да се гарантират паралелно развитие на институционалната рамка и пазара, сигурност и стабилно управление.

Експертните гледни точки

Специализираният форум на тема "Енергийната трансформация на България – ускоряване към 2030: Инвестиции, регулации и технологии за конкурентоспособна енергетика и икономика" беше организиран от Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ) и Центъра за изследване на демокрацията.

На събитието стана ясно, че КЕВР предвижда въвеждането на механизъм, който позволява присъединяване на различни технологии – вятър, слънце, батерии (BESS) – към една и съща точка (т. нар. cable pooling). По този начин съществуващият мрежови капацитет ще може да бъде използван по-ефективно и ще напредне реализацията на нови инвестиционни проекти, подчерта Младеновски.

Експертите, които взеха участие в кръглата маса, се обединиха около тезата, че България ускорява енергийната си трансформация и се очертава като един от водещите пазари за системи за съхранение на енергия в Европа. В рамките на дискусията енергийният преход бе разгледан не само като климатична, но и като икономическа тема.

Директорът на програма "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров представи извадки от анализ, който сочи, че държавите в ЕС с по-нисък въглероден интензитет на енергетиката имат и значително по-ниски цени на електроенергията. "Това потвърждава икономическата логика на декарбонизацията и необходимостта България да ускори своя преход, за да остане конкурентоспособна и да задържи индустриални инвестиции", коментира специалистът.

Страната ни на фона на регионалния пазар

Друга водеща теза в дискусията бе, че енергийният преход на страната ни тече на фона на активен регионален пазар в Югоизточна Европа, като бе изтъкнато, че Румъния, Гърция и Турция вече насочват сериозни инвестиции във ВЕИ и съхранение, за да осигурят по-евтина електроенергия за потребителите и бизнеса. "България започва да наваксва изоставането – както по линия на възобновяемите мощности, така и в съхранението", посочиха от АПСТЕ.

Тази тема засегна в изказването си по време на форума и енергийният министър Жечо Станков, който посочи, че България бързо се превръща в държава със стабилна мрежа, модерни технологии и съоръжения за съхранение на енергия, които я позиционират като "най-голямата батерия". Според изнесената от него информация, със средства по линия на НПВУ страната ни изгражда близо 10 000 MWh капацитет за съхранение, а по програмата RESTORE предстои добавяне на още 5 000 MWh.

Ще влезем ли в ролята на енергиен балансьор в Югоизточна Европа

Върху възможностите на България да се утвърди като енергиен балансьор на региона акцентира досегашният изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев. Той обяви, че дружеството вече е сключило договори за батерийни мощности, надхвърлящи 10 000 MW/35 000 MWh. Цачев уточни, че не всички проекти ще бъдат реализирани веднага, но силният инвеститорски интерес е индикатор, че страната ни ще продължи да добавя капацитет за съхранение и ще бъде основният балансьор в региона.

Необходимостта България да продължи с високи темпове развитието на ВЕИ сектора беше фокусът в изказването на председателя на АПСТЕ Никола Газдов, който също разгледа националния енергиен преход в контекста на регионалния.

"България не е остров – ние сме част от един общ регионален пазар. Румъния, Гърция и Турция инвестират ударно във възобновяема енергия, защото това гарантира евтин ток за потребителите. България изоставаше, но през последните години бяха проведени дълго отлагани реформи и вече започваме да наваксваме", заяви той. По думите му, през последните години страната е привлякла повече от 6 млрд. лв. частни инвестиции, предимно във фотоволтаични централи. Така капацитетът им от 1 GW се е увеличил до 5 GW.

България води в съхранението, но изостава във вятърната енергия

Газдов насочи вниманието и към един "антирекорд" на ниво ЕС – липсата на нови вятърни мощности у нас от 2015 г. насам, въпреки наличието на над 3 GW подготвени проекти. Председателят на АПСТЕ изтъкна, че индустрията има нужда от този евтин и през зимата ток, а като основни причини за забавянето на проектите посочи "недовършени реформи и хибридна пропаганда". Той потвърди тезата, че България има водеща роля в съхранението на енергия в региона, като съобщи, че 1500 MWh системи вече работят, а следващата година се очакват над 10 000 MWh.

"Кръглата маса ясно показа, че България се намира в решаващ момент от своя енергиен преход. Страната вече е сред европейските лидери в съхранението на енергия и има реален шанс да се превърне в основен балансьор в региона. За да запази и усили конкурентоспособността си, са необходими ускорени инвестиции във вятърна енергия, модернизация на мрежите, иновативни регулации и стабилен, предвидим инвестиционен климат", обобщиха от АПСТЕ.

Ключови думи: АПСТЕ   Център за изследване на демокрацията   кръгла маса   енергийна трансформация   КЕВР   ЕСО  

Област: Енергетика