Експерти идентифицираха вятърната енергия като липсващото звено в енергийния микс на страната ни

Вятърната енергия все по-отчетливо се откроява като липсващото звено в енергийния микс на България. Около тази теза се обединиха водещи експерти и институции в рамките на кръгла маса на тема "Повишаване на конкурентоспособността на българската икономика чрез развитие на вятърната енергия", която се проведе на 17 февруари.

 

Събитието, организирано от Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА), събра близо 100 представители на енергийния сектор, индустриални потребители, финансови институции и специалисти, а в центъра на дискусията бяха конкретни решения за ускоряване на инвестициите и по-цялостно оползотворяване на ветроенергийния потенциал на страната ни. Сред необходимите мерки и инструменти, които бяха обсъдени по време на форума, са по-ефективни процедури, развитие на мрежата, работещи пазарни механизми и предвидима регулаторна рамка.

 

"Вятърът е ресурс, който България притежава – въпросът е дали ще го превърнем в икономическо предимство. В момент, когато индустрията се нуждае от по-предвидима и конкурентна цена на електроенергията, а енергийната сигурност и декарбонизацията са сред ключовите национални приоритети, вятърната енергия все по-ясно се откроява като "липсващото звено" в енергийния микс на страната", заключиха от БГВЕА.

 

Проекти за 4 GW нови мощности у нас на фона на глобално и регионално изоставане

 

На кръглата маса стана ясно, че членове на Асоциацията понастоящем развиват вятърни проекти с общ капацитет приблизително 4 GW, а немалка част от тях са в напреднал етап. Като ключово условие за бързия и устойчив напредък на сектора експертите посочиха наличието на ясни правила и предвидима среда.

 

Вятърът вече заема второ място по дял сред основните източници на електроенергия в ЕС, като се нарежда след ядрената енергия – с около 236 GW инсталирани мощности и 18% от потреблението в ЕС през 2024 г. Това подчерта председателят на БГВЕА Миглена Стоилова, която откри събитието и очерта мястото на България на световната карта на вятърната енергия.

 

Тя добави, че страната ни изостава с много на фона на динамичното глобално развитие – при над 520 GW вятърни мощности в Китай и повече от 150 GW в САЩ. С едва 0,71 GW и дял от около 3,5% в енергийния микс България остава по-назад и на регионално ниво – спрямо Гърция (5,3 GW) и Румъния (3,1 GW) например.

 

 

"Вятърната енергия е сред технологиите с най-ниски разходи за производство на електроенергия (LCOE), значително по-ниски от тези при конвенционалните производители, което я прави пряк инструмент за по-конкурентна цена на електроенергията, по-висока сигурност на доставките и по-устойчива основа за развитие на индустрията", посочи Стоилова.

 

По думите й, страната ни има отличен ветроенергиен потенциал, който създава реални предпоставки за мащабно развитие на сектора и вече привлича сериозен инвеститорски интерес, а това разкрива възможности България да заеме по-централна роля в регионалния енергиен преход.

 

Национални цели, технологична модернизация и развитие на мрежата

 

"България трябва да утрои вятърните си мощности в следващите четири години, за да изпълни целите от Националния интегриран план "Енергетика и климат", посочиха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Министерството на енергетиката. От ведомствата поясниха, че съгласно плана следва страната ни да повиши ветроенергийния си капацитет на близо 2 GW до 2030 г. и на 5,5 GW до 2050 г., а за това са нужни стабилна инвестиционна среда и дългосрочна стратегическа визия в допълнение към предвидимата регулаторна рамка.

 

Вятърната енергия има съществена допълваща роля в енергийния микс, тъй като може да осигурява електричество от ВЕИ в периоди с ограничено производство, включително през зимата. На това обърна внимание Димитър Зарчев, ръководител ЦДУ в Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Той изтъкна, че голяма част от функциониращите вятърни мощности у нас са базирани на технологии отпреди около 15 години, като чрез модернизация и нови проекти могат да се осигурят по-висока ефективност и производителност и по-значим принос към системата.

 

"От края на 2024 г. до края на 2025 г. новите фотоволтаични мощности нарастват от 4568 MW до 5984 MW (ръст от 31%), батерийните системи – от 86 MW до 1181 MW (ръст над 1280%), докато вятърните мощности се увеличават от едва 711 MW до 716 MW (ръст около 0,7%)", информира Зарчев, цитирайки данни на ЕСО. Той посочи Североизточна България като регион с най-добър ветроенергиен потенциал и готовност на мрежата за нови инвестиции, като акцентира и върху отпуснатото европейско финансиране по проекта CARMEN.

 

Вятърът – потенциален двигател на следващата вълна от инвестиции

 

За търговците вятърът е важна част от пъзела на енергийния микс, а надеждите са тази технология да бъде в основата на следващата вълна от инвестиции в България, сподели по време на кръглата маса председателят на Асоциацията на търговците на енергия в България (АТЕБ) Валери Дреников.

 

"Липсата на достатъчно вятърни мощности в България възпрепятства предлагането на по-стабилен, базов продукт. Разполагайки с портфолио основно от фотоволтаична енергия, за търговците е много по-трудно да предоставят по-стабилни и дългосрочни ценови предложения на крайните клиенти, тъй като краткосрочните пазари са силно волатилни, особено по-отношение на метеорологичните условия, което не е стабилно нито за икономиката, нито за клиентите", разкри експертът.

 

 

Той отличи PPA споразуменията за дългосрочно изкупуване като реален механизъм за осигуряване на повече предвидимост и призова към премахване на действащите законови ограничения, които възпрепятстват свободното търгуване на електроенергия от производители, както и развитието на нужните пазарни продукти.

 

Докато в ЕС съотношението между дългосрочни договори и краткосрочна търговия вече се възстановява, у нас все още се разчита основно на краткосрочните пазари, тъй като изкуствено фиксираната цена за потребителите елиминира стимулите да се търсят дългосрочни продукти. Това отбеляза председателят на Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков, който отчете необходимост от устойчива пазарна среда и по-малко непазарни намеси, които създават несигурност и изкривяват пазарите. Като ограничаващи фактори той посочи политиката с компенсации и таванът на приходите за производителите.

 

Енергийната сигурност и стратегическата автономия – все по-важни за ЕС

 

Геополитическата ситуация в ЕС през последните години значително се е променила, а темите за енергийната сигурност, понижаването на икономическите рискове и стратегическата автономия стават все по-важни. Това посочи по време на форума Виктория Керелска от Европейската асоциация за вятърна енергия (WindEurope), като добави, че вятърната енергия се очаква да достигне около 50% от електропроизводството към 2050 г.

 

Тя припомни ангажиментите за развитие на възобновяемите източници в контекста на Зелената сделка – като инструмент за осигуряване на енергийна сигурност, повече работни места и икономически напредък. Според Керелска ключов проблем за България остава правилното и навременно транспониране на вече съществуващата европейска рамка за ускорено развитие, включително по-бързото издаване на разрешителни. Тя открои и договорите за разлика (CfD), които в редица европейски държави вече са работещ инструмент за намаляване на риска и стимулиране на инвестициите във вятърна енергия.

 

"Когато проектите разполагат с по-предвидими приходи – например чрез дългосрочни договори за изкупуване и/или договори за разлика, се намаляват финансовите разходи за развитие на нови проекти. Това се превръща в директен икономически ефект за пазара, като намалява себестойността на произведената енергия от проектите и подобрява конкурентоспособността на индустрията", допълни Светлин Писленски, асоцииран директор в Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Той даде успешни примери от съседни държави като Румъния, където банката е консултирала правителството при разработването на подобни механизми – вече въведени и даващи резултати.

 

Източник: БГВЕА

Ключови думи: БГВЕА   кръгла маса   вятърна енергия   вятърен потенциал   конкурентоспособност   регулаторна рамка   WindEurope   ВЕИ   ЕСО   АТЕБ   ЕБВР  

Област: Енергетика