Експертните гласове на българската енергетика – в новото издание на алманаха Енерджи Инфо БГ 2026

Броени дни ни делят от месец март, когато предстои да излезе от печат тазгодишното издание на алманаха на българската енергетика Енерджи Инфо БГ.

 

Интересът към възможностите за коментарно участие в годишника от страна на водещи институции и организации у нас в рамките на наскоро приключилата кампания беше рекорден. Редакционната секция на луксозния печатен справочник ще представи цели 13 експертни позиции на утвърдени специалисти, ангажирани с активното развитие на сектора.

 

В предстоящия брой 2026 на алманаха и онлайн в каналите на издателство TLL Media, посветени на енергетиката, ще можете да прочетете изчерпателен обзор на основните тенденции и предизвикателства пред бранша от технологична, нормативна и бизнес перспектива. Експертите коментират ключовите иновации, проекти, инициативи и събития през изминалата 2025 г. и правят прогнози за бъдещето на българския енергиен сектор.

 

Своите гледни точки в изданието споделят:

 

• Богомил Манчев, председател на УС на Български Атомен Форум (БУЛАТОМ);
• д-р инж. Веселин Тодоров, председател и учредител на Сдружение "Соларна Академия България";
• Добри Митрев, председател на УС на Българска стопанска камара (БСК);
• доц. д-р инж. Иван Митев, изпълнителен директор на Българска минно-геоложка камара (БМГК);
• Илия Илиев, председател на Българска асоциация за възобновяема енергия;
• Калоян Стайков, председател на УС на Институт за енергиен мениджмънт (EMI);
• Кирил Георгиев, изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО);
• арх. Любомир Станиславов, изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Аутомотив Клъстер България (АКБ);
• Мартин Заимов, съпредседател на Българска асоциация електрически превозни средства (БАЕПС);
• инж. Никола Сечкарьов, председател на Българска Асоциация Геотермална Енергия (БАГЕ);
• доц. Николай Тютюнджиев, ръководител на Лаборатория по фотоволтаични и хибридни системи към ЦЛ СЕНЕИ-БАН;
• Орлин Димитров, изпълнителен директор на Българска асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ);
• Румен Радев, председател на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Нови предизвикателства пред електроенергийната система

 

"През 2025 г. продължи тенденцията за увеличаване на новоприсъединените ВЕИ.

Генерираната от тях електроенергия заема все по-голям дял от общото производство на страната. Започна и процесът по интензивно изграждане и присъединяване на системи за съхранение на енергия, които са от съществено значение за балансираното управление на електроенергийната система", изтъква изпълнителният директор на ЕСО Кирил Георгиев.

 

Той добавя, че комбинацията от системи за съхранение, децентрализирани ВЕИ ресурси и гъвкаво управление на потреблението ще гарантира конкурентоспособността на българската енергетика в ерата на декарбонизацията.

 

2025 е "годината на мрежите", развитието на вятърната енергия изостава

 

От секторна гледна точка 2025 г. може да бъде определена като "годината на мрежите", посочва Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт. Експертът разкрива, че фокусът е върху разпределителните мрежи, които са обект на най-съществените промени.

 

Той обръща внимание на това, че развитието на вятърната енергия в ЕС остава бавно, а в България практически липсва през последното десетилетие. "Съществена промяна за българския пазар е бързото присъединяване на батерии. Делът им спрямо слънчевите и вятърните мощности е значително по-висок от средния за ЕС, което ще окаже съществено влияние върху пазара", смята Калоян Стайков.

 

Проблемът с кадрите остава сериозен

 

Според д-р инж. Веселин Тодоров от Сдружение "Соларна Академия България" най-силният фактор днес вече не са новите ВЕИ мощности, а способността на енергийната система да ги интегрира ефективно. "На преден план излизат три взаимносвързани процеса – ограничената и остаряла мрежова инфраструктура, ускореното навлизане на системите за съхранение на енергия и необходимостта от дигитализация и интелигентно управление", изтъква той, като допълва, че все по-голямо значение придобиват локалните решения – микромрежи, батерии, хибридни системи и енергийни общности.

 

Специалистът акцентира и върху продължаващия недостиг на квалифицирани кадри – от инженери и проектанти до монтажници и специалисти по експлоатация. "Без системно обучение и преквалификация секторът няма да може да поддържа темпа на развитие", убеден е той.

 

Цифровизацията изисква нови умения и киберзащита

 

Като сериозно предизвикателство определя дефицитът на специалисти за сектора и Добри Митрев от БСК. По думите му, все по-широко навлизащата в енергетика цифровизация изисква нови умения, инвестиции и бизнес модели, като е важно да се отчитат и рисковете за киберсигурността.

 

"Ускорената декарбонизация променя начините на производство и използване на енергия. Развитието на ВЕИ, съхранението, по-гъвкавото потребление и енергийните общности водят до по-децентрализирана система с нови възможности, но и с допълнителни изисквания към мрежите и регулациите", добавя той.

 

Ключовата роля на електроиндустрията и минния отрасъл

 

В традиционния си обзор за изданието изпълнителният директор на БАСЕЛ Орлин Димитров изтъква, че електроиндустрията продължава да е сред водещите отрасли на преработващата промишленост в България. "По данни на Евростат секторът реализира годишен оборот от 5,5 млрд. евро и осигурява заетост на около 57 000 души", изтъква той.

 

Важен фокус в изказването му е и ролята на бранша като ключова движеща сила на иновациите: "Секторът изгражда инфраструктурата за внедряване на Индустрия 4.0 и дигитализацията, допринася за устойчивата и интелигентна мобилност, развитието на умни сгради, ускорява енергийния преход, подобрява качеството на здравеопазването и укрепва киберсигурността".

 

Позицията си относно фундаменталната роля на минния отрасъл споделя доц. д-р инж. Иван Митев от БМГК. "През последната година в глобален мащаб се засилва напрежението около достъпа до суровини, което вече пряко влияе върху структурата на минния сектор. Металите се превръщат в ключов фактор за инвестиционни решения и национални стратегии", посочва той, като добавя, че все по-голямо внимание се насочва към редкоземните елементи и критичните суровини, които вече се разглеждат като въпрос на сигурност и устойчивост, а не само като пазарен ресурс.

 

 

Пътищата пред ядрената и геотермалната енергия

 

В изказването си Богомил Манчев от БУЛАТОМ акцентира върху това, че ядрената енергетика е приета на политическо ниво в световен мащаб, а това създава условия за планиране и изграждане на нови ядрени съоръжения в редица държави. "Въпреки това секторът е изправен пред институционални, регулаторни, технически и финансови предизвикателства, които водят до по-бавна реализация на новите проекти", разкрива специалистът.

 

Той изказва увереност, че на фона на интензивното развитие на ВЕИ и формирането на силна конкуренция в сектора относително ниската себестойност на електроенергията от АЕЦ остава ключово нейно предимство.

 

Напредък в развитието на геотермалната енергия у нас през последната година отчита инж. Никола Сечкарьов от БАГЕ: "2025 г. беше година на консолидиране на геотермалната енергия като разпознаваема обществена тема и като реална част от енергийния дневен ред в България. Фокусът беше върху практическото придвижване на геотермални проекти на терен", споделя експертът. Според него геотермалната енергия е стратегически ресурс за енергийната сигурност, декарбонизацията на отоплението и стабилността на енергийните системи.

 

Електромобилите с потенциал да станат по-изгодни от конвенционалните у нас

 

"Автомобилната индустрия в Европа преминава през най-дълбоката си трансформация от десетилетия насам. Паралелно с това батериите и софтуерът се превръщат в основния източник на добавена стойност", отбелязва арх. Любомир Станиславов.

Той пояснява, че конкуренцията вече не се води само на ниво продукт, а на ниво индустриална стратегия и достъп до технологии.

 

"През следващите години ще видим консолидация на пазара, отпадане на по-слабите играчи и фокус върху качество, технологии и интеграция между автомобилната, софтуерната и енергийната индустрия. България е близо до момента, в който електромобилите ще станат по-евтини от конвенционалните", убеден е експертът.

 

"Изминалата година беше изключително силна за развитието на електрическата мобилност в България. Регистриран е най-големият брой електромобили и най-високият годишен ръст от създаването на БАЕПС досега", информира Мартин Заимов от БАЕПС.

 

Той коментира и технологичния напредък при батерийните системи: "Съществуват реалистични очаквания за навлизането на ефективни автомобилни натриеви и алуминиеви батерии, като тенденцията за намаляване на цените ще се запази. В резултат на тези процеси още през тази година електромобилите ще бъдат осезаемо по-изгодни за потребителите в сравнение с автомобилите с двигатели с вътрешно горене".

 

Източник: TLL Media

Ключови думи: Енерджи Инфо БГ   алманах   българска енергетика   годишник   справочник   печатно издание   експерти   ВЕИ   вятърна енергия   електроенергийни мрежи   дигитализация   недостиг на кадри   ядрена енергия   геотермална енергия   електромобилност  

Област: Енергетика