Европа е добавила над 19 GW вятърен капацитет и е вложила 45 млрд. евро в нови вятърни проекти през 2025 г.

12.03.2026   |   Начало»Проекти

Редактор
Пепа Петрунова

Редактор
Пепа Петрунова

45 млрд. евро са вложени в нови вятърни проекти в Европа през изминалата 2025 г., които се очаква да бъдат реализирани през следващите години. Това показва нов доклад на европейската асоциация на ветроенергийната индустрия WindEurope. Прогнозите на експертите обаче сочат, че при пазарна намеса новите инвестиции биха били изложени на сериозен риск.

"Вятърната енергия продължава да укрепва индустриалната конкурентоспособност и енергийната сигурност на Европа. Но политическите съображения за реформиране на структурата на пазара на електроенергия в ЕС и за предоговаряне на Системата за търговия с емисии на ЕС заплашват да подкопаят напредъка, постигнат през 2025 г.", алармират от браншовата организация.

Новодобавените в експлоатация вятърни мощности през миналата година надхвърлят 19 GW, с което общият капацитет на Стария континент достига 304 GW, изчисляват от сдружението в годишното си статистическо проучване.

"Европейската вятърна енергетика се справя със задачата. През 2025 г. индустрията е инвестирала 45 млрд. евро, за да направи Европа по-конкурентоспособна и сигурна. Но политиците, които обмислят да се намесят в структурата на пазара в ЕС и в архитектурата на схемата за търговия с емисии, директно подриват тези инвестиции. Промяната на правилата на играта сега би означавала да кажем сбогом на конкурентоспособността и енергийната сигурност", предупреждава главният изпълнителен директор на WindEurope Тине Ван дер Стратен.

Тенденции на национално ниво

Най-много нов вятърен капацитет през 2025 г. е изградила Германия – 5,7 GW, сочи докладът. Следват Турция (с 2,1 GW), Швеция (с 1,8 GW) и Испания (с 1,6 GW). Водещо поле за инвестиции остават наземните проекти, при които са реализирани общо 90% от новите мощности на годишна база. Те надхвърлят 17 GW – нов рекорд за Европа в сегмента. 2 GW от тях се дължат на модернизация и повторно въвеждане в експлоатация на вече съществуващи вятърни паркове. Новоприсъединените мощности са сравнително равномерно разпръснати по географската карта на Европа, като цели 9 държави са инсталирали по над 500 MW нови турбини.

Сред тях се откроява Литва с 759 MW нови мощности през 2025 г., които увеличават общия й вятърен капацитет с повече от 40%, отбелязват от WindEurope. За същия период Европа в цялост е свързала едва 2 GW нови офшорни вятърни инсталации към мрежата, което е най-ниският резултат от 2016 г. насам. "Нови офшорни турбини реално са присъединени само в три държави – Обединеното кралство, Германия и Франция. Това отчасти се дължи на забавяния в строителството, като очакваме наваксване през 2026 г.", посочват от асоциацията.

Прогнозите за втората половина на десетилетието

Очакванията за периода от 2026 до 2030 г. са Европа да изгради 151 GW нови вятърни мощности, 112 GW от които в ЕС. "Над една трета ще дойде от процъфтяващия германски пазар на наземни инсталации за вятърна енергия. Повечето други страни от ЕС обаче са изправени пред сериозни предизвикателства във връзка с разширяването на ветроенергийния сектор", изтъкват от WindEurope.

Според специалистите трудностите са свързани основно с:

Мрежите

"Недостатъчното изграждане на нови електроенергийни мрежи и опашките за присъединяване остават пречки номер едно", се казва в доклада. Държавите членки нямат време за губене, а следва незабавно да приложат мерките от Пакета за мрежите на ЕС, които от асоциацията определят като "отлични".

Електрификацията

"Правителствата не правят достатъчно за електрификацията на промишлеността, мобилността и отоплението. Бавното навлизане все повече подкопава бизнес аргументите за нова вятърна енергия. Предстоящият план за действие на ЕС в тази сфера трябва да се справи с това. Той следва да се съсредоточи специално върху леснодостъпни решения, които могат да бъдат електрифицирани с налични в търговската мрежа технологии", изтъкват от WindEurope.

Разрешителните

"ЕС предложи отлични мерки за ускоряване на издаването на разрешителни за нови вятърни проекти съгласно Директивата за възобновяема енергия. Но повечето държави членки се бавят с изпълнението им. В резултат издаването на разрешителни се влошава, вместо да се подобрява в голяма част от страните. Комисията е започнала процедури за нарушение срещу 26 от 27 членки на ЕС за неизпълнение на тези мерки. Във времена на намаляваща индустриална конкурентоспособност и високи цени на електроенергията тези забавяния са неприемливи", обобщават от асоциацията.

Целия доклад можете да прочетете тук.

Ключови думи: WindEurope   вятърна енергия   вятърни мощности   вятърен капацитет   ветроенергиен сектор   ЕС   наземни вятърни централи   офшорни вятърни проекти  

Област: Енергетика